Как всички станахме фашисти
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Във връзка с демонтажа на ПСА, по-популярен като МОЧА, от съсухреното сърце на Велислава Дърева бликнаха алени гейзери: „ Нацисти, ръката, която през вчерашния ден отрязахте, на следващия ден ще разбие самодоволните ви мутри! “ – написа тя, както и доста други неща, от които може да ти стане неприятно: мъчно ми е да си показва по какъв начин човешко създание съумява да живее с толкоз завист и ненавист в душата си.И не беше единствено тя. Ето какво написа различен човек, на който не запомних името: „ С този кадър се прославихме в международните летописи - в България неофашистите отрязаха с флекс ръката, която победи фашизма! Обаче родните фашаги по този начин и не видяха символизма (вероятно е желал да каже „ символиката “, символизмът е направление в изкуството – б.м.) – даже и отрязана, ръката крепко стиска автомата! И отново ще ги гони до бърлогите им! Интересно ми е, нашите загубеняци още веднъж ли не виждат на къде отиват нещата на източния фронт, че отново си купиха заводи, но дори не на 8 септември, а на 9-ти на обяд... “.
Трети пък не пропусна да намеси християнството: „ Да не разпознаеш във фашизма антихристиянството и да не приемеш днешния фронт за продължение на същата война против Христос е същата такава слепота “. Русофилията, съчетана с обществени „ християнски “ викове, е тежък етнофилетизъм, по-тежък от оня, поради който бяхме в схизма от 1872 до 1945. Днес православието е на устата на тези, които взривяваха църкви, събаряха с въжета кръстове от куполите им, убиваха свещеници по най-зверски метод. С полицаи ни спираха на Великден пред храмовете. Лично мен са ме спирали два пъти: един път на „ Св. Александър Невски “, само че ме пуснаха, въпреки да бях възпитаник, тъй като имах лична покана от патриарха. Втория път ме стопираха пред „ Св. Георги “ (Сейнт Джордж – тогава още не ми беше енорийска църква). Вече бях студент, отбил военната си работа, и казусът не беше у мен, а у гаджето ми, която още беше ученичка. Този път не успяхме да преминем. Но все едно… Дано комунистите да са се обърнали откровено към Църквата – това би било огромна наслада, само че се колебая. Просто такива са повеите откъм Москва, където взеха решение православието да е съвременно и да е част от идеологията и доктрината. Безбожието на отпадналия от Църквата Запад е извънредно зло, само че лицемерното православие също е зло. Да си пртив очевидния атеист не те прави светец. Сблъсъкът сред едно зло и друго зло, не е Армагедон, не е борбата сред ангелите и демоните. Всеки сочи другия и споделя: „ Нима не е изверг! Но моят зложелател е злото, аз без подозрение съм положителното! “. Няма такава взаимозависимост. И тази „ война против Христос “, която загатва оня човек, я води освен фашизмът, освен нацизмът, само че и всеки различен тоталитаризъм, станал вероятен след Френската гражданска война и появяването на секуларните страни. Тъй че, приятели, християнството не е мотив в борбата ви. Измислете си нещо друго. За страдание, зелените ви изпревариха и ви взеха природата, а международният пролетарият се ояде и към този момент не е революционно надъхан.
Друг човек пък, напълно естествен и културен за разлика от предходните, сподели: „ Който желае да остане в Историята не я разрушава “, на което му отговорих: „ Поделението, където служих (66-та ракетна бригада), заемаше бивше военно летище, по време на Войната разполагаем на Luftwaffe. Пред щаба имаше празен фундамент. На него преди е бил бюстът на Хитлер. Така че монументи са се бутали, бутат се и ще се бутат, изключително когато са на първо място идеологически уреди “. Историята не е проблем. Дори да премахнем безусловно всички монументи от градската среда, освен руските, освен комунистическите, а всички, историята няма да изчезне, не бойте се. Проблемът е напълно различен и не е нито исторически, нито естетически.
Но отново се отплеснахме. Бяхме почнали да приказваме за това по какъв начин всички станахме фашисти. Това е един дълъг историко-идеологически развой, водещ началото си от втората фаза на Втората международна война. Давате ли си сметка, че тази тъпа война е причина за множеството днешни гадости, от нея произтичат съвсем всички уродливости на забързания съвременен свят?
Когато единият от двата тоталитаризма (източният, болшевизмът) стартира да надвива над другия (западния, нацизма), славната алена войска потегли в триумфален марш през Европа. Каква беше задачата на този марш: да се наложи въздействието на Съветския съюз? Да се завоюват страни, които да бъдат подчинени стопански, политически и военно и от тях да се направи Варшавският контракт, с цел да може да има Студена война? Не! Ама апелирам ви се! Победоносният марш на руската войска беше с цел да се спасят народите от фашизма. Благородна идея, почтена за възпяване по всевъзможен начин и сили от конюнктурни създатели и креативен колективи. Ето това е моментът, в който „ фашизъм “ стана мръсна дума. Ако искаш да остракираш някого, наречи го просто фашист!
Червената войска щедро поръси всички новозавоювани от нея страни със свои монументи, постоянно изпълнени в мрачната и бездушна стилистика на социалистическия натурализъм. Маркира тези страни и нации като свои, като част от територията си, тъкмо както кучето маркира своята, препикавайки дърветата и ъглите на постройките.
У нас, след влизането на въпросната алена войска, също се развихри благородната битка против фашизма. По селата бяха избити попове, кметове, учители (един преподавател бил погубен, тъй като писал двойка на някакъв партизанин) – все фашисти. Толкова фашисти се избиха, че след това се наложи свикването на „ национален “ съд, с цел да официализира изтезанията. Веднъж призован, „ националният “ съд мазета още толкоз фашисти. А тези, които пощади, или изпрати в концлагери, или ги остава да мрат от апетит, лишени от всякаква опция да си намерят работа и да си обезпечат издръжка.
В градовете изселиха фашистите от домовете им и настаниха там антифашисти от селата. Национализираха фабрики и заводи, магазини и дюкянчета. Изритаха фашистите и предотвратиха кариерното им развиване до трето коляно. Прочистиха дори и Партията от враговете с партиен билет – лукаво промушили се фашисти.
Оттогава насетне беше задоволително да наречеш някого „ фашист “, с цел да го заклеймиш като професионален изверг, който би трябвало да бъде изрязан като израстък от снагата на нашето антифашистко общество.
И двамата ми дядовци бяха оповестени за фашисти – единият офицер (абсолютно аполитичен), другият правист. Това унищожи възможностите за кариери на децата им, само че все пак майка ми и татко ми направиха научни кариери. Повтарям: ВЪПРЕКИ прелестния социализъм.
Клеймото „ фашист “ се оказа задоволително да бъде отхвърлен всеки сръчен човек и на негово място да застане необразован и тъп тъпанар от паланките. Впоследствие подариха стопанската система на простаците от паланките и те станаха милионери.
И ето през днешния ден: когато не им е кеф, изпадат в нервност и повтарят: фашисти, фашисти, фашисти. Тоест зли врагове, които незабавно се нуждаят от нов „ национален съд “ и нови концлагери. Фашистите въобще не трябва да бъдат изслушвани, причините им не трябва да бъдат обсъждани, с тях не би трябвало да се беседва, тъкмо тъй като са „ фашисти “.
Ето по този начин станахме всички фашисти. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
FaceBookTwitterPinterest
